| |
|
|
|

ЛОРД МАНДАЛОР
 |
|
Лорд
Мандалор |
|
Биографична информация |
| Дата на
смъртта: 3996 ПБЯ |
|
Описание |
| Раса:
таунг |
| Пол: мъжки |
|
Хронологична информация |
| Ера: Старата
Република |
|
Принадлежност: Мандалориански кръстоносци, Братството на Сит |
Върховен началник, водил Мандалорианците повреме на Великата Ситска
Война. Взема името си от неговия легендарен, вероятно митичен,
предшественик - Мандалор Първи.
Докато мандалорианците търсят за достойни врагове и започват поход,
стигат до системата Императрица Тета. Мандалор е чувал слухове за
военните подвизи на младия командир на Крат - ситския лорд Улик
Кел-Дрома.
В опит да привлече вниманието на Улик, Мандалор нанася няколко малки
атаки в териториите на Крат, кулминиращи в унищожението на важна
карбонитна станция в системата. В отговор, Улик заплашва Мандалорианския
лидер с война освен ако не се предаде, но Мандалор има друго разрешение.
Предлага дуел между двамата велики войни. Улик приема неохотно (и
потейки се) само защото Мандалор обещава да му стане слуга, ако го
победи.
На Куар, Улик и Мандалор се бият пред армиите си. След дълга,
продължителна битка, Мандалор е победен. Впечатлен от уменията на война,
навярно и благодарен за живота си, Мандалор се заклева във вярност на
Кел-Дрома, което напрактика съюзява Мандалорианските кланове със Ситите
- решение, което завинаги ще свързва двете групи. В последващите години,
мандалорианците стават едно от най-добрите оръжия на Крат. Под
заповедите на Улик и Екзар Кун, те завоюват безброй светове и заслужват
враждата на Републиката и джедайските й защитници.
Мандалор води атаката в Първата битка на Корусант, но му е заповядано от
Алийма, която иска да води битката сама и нарочно оставя Улик да бъде
заловен от Републиката, да отстъпи. Предан на господаря си, Мандалор
разследва обстоятелствата, заобикалящи битката и разбира за
предателството на Алийма, след което го съобщава на Екзар Кун. Когато
Улик е освободен от ситския лорд, Мандалор го предупреждава за Алийма.
В последните дни от Войната, когато Братството е на ръба на погрома, се
състои историческа битка, известна като Четвъртата битка на Ондерон.
Мандалорианците извършват изненадваща атака срещу жителите на Изиз, а
във въздушното пространство на планетата, местните Ездачи на зверове и
мандалорианските базислиск дроиди се срещат във велика въздушна схватка.
И тъкмо когато везните на победата клонят към мандалорианците, пристигат
Републикански подкрепления. Командирът им информира Мандалор, че
господарят му Улик е заловен и изисква от мандалорианците незабавното им
предаване. Но честта на Мандалор не му позволява да се предаде.
Приклещени от двете страни, мандалорианските сили са опустошени.
Мандалор заповядва незабавно оттегляне до луната Дъксън, вярвайки, че
могат да се скрият в гъстите джунгли. За съжаление, докато се оттеглят,
Републиканска фрегата стреля по кораба му и той се разбива далеч от
всякаква помощ. Излизайки от развалините на кораба, Лорд Мандалор е
веднага нападнат от група Дъксънски зверове... |
|
|

 | |
 |